Културен туризъм: Диоклецианопол – античният Хисаря

Когато чуят името Хисаря, повечето от нас се сещат за курорта за балнеолечение, известен с минералните си извори. Но не само те заслужават внимание – историята на това населено място е още по-древна, интересна и вълнуваща.

Откритията на археолозите сочат, че тук е съществувало селище още през 6 век преди Рождество Христово. По късно на мястото на днешния град Хисаря възниква тракийско селище, което е свързано с грандиозния култов комплекс с царски дворец край Старосел, открит чак в началото на 21 век. Но най-бляскавите години на това населено място тепърва предстоят…

През 1 век след Христа Балканският полуостров става част от Римската империя. Разбрал за невероятната лечебна сила на минералните извори, римският император Диоклециан се установява за известно време тук, за да лекува болежките си. Той е толкова впечатлен от античното селище и природните му богатства, че през 293 година му дава статут на град, който е наречен в негова чест – Диоклецианопол (Diocletianopolis) или градът на Диоклециан. Това дава началото на разцвета на града.

За да бъде защитен, в началото на 4 век, Диоклецианопол е изцяло обграден с каменни крепостни стени. В по-голямата си част те и днес са запазени. Дори нещо повече… Степента на съхранение на укрепителната система, както и оригиналността на архитектурата, нарежда днес римския град Диоклецианопол на едно от първите места в цяла Европа. В миналото те са били защитени допълнително от ров и земен вал. Уникално за времето си!

И наистина, крепостните стени на Диоклецианопол са респектиращи по своя размер. Цифрите сами говорят за себе си: стените обръщат площ от 200 000 квадратни метра; общата дължина на крепостното ограждение е 2327 метра; дебелината на стените варира от 2,6 до 4 метра, а средната височина е 11 метра, на места достига до 12,5 метра, най-висока е южната крепостна стена е 13 метра.

По протежението на крепостната стена се изграждат 44 кули, 4 главни входа и 6 по-малки врати за влизане в укрепения град. Днес много добре са запазени Южната и Западната порта на Диоклецианопол – превърнали се в емблеми на Хисаря.

Най-много запазени части от градската архитектура на Диоклецианопол днес може да бъдат видени до извора Момина сълза, намиращ се в централния градски парк на Хисаря. Всички гости на това място може да се насладят на прекрасната резиденция – най-представителната сграда в античния град, която е била на два етажа и с покрив, който представлява красива сводова конструкция.

До резиденцията се намират уникалните терми на Диоклецианопол, които се разпростират върху площ от 2000 квадратни метра. Това са едни от най-запазените римски терми на целия Балкански полуостров, съхранени почти до покрив. Ако човек се разходи сред тях, лесно ще си представи как преди много векове са се извършвали лечебните процедури с минерална вода. Интересни за отбелязване са и други два факта – от вътрешната страна всички помещения на термите са облицовани с бял мрамор; има изградена и уникална система за отопление, която е използвала силата на горещата минерална вода.

Верни на максимата, че на народа му трябва хляб и зрелища, древните римляни са се погрижили и за забавлението на всички. Близо до термите е разположен амфитеатърът на Диоклецианопол, който е от типа на циркусите, а днес от него много добре са запазени арената и страничните обслужващи помещения. В построения през 3 век след Христа амфитеатър са се провеждали различни спортни състезания и борба с животни, но без да има кръвоплолия (това е в синхрон с християнството, което през този век вече има много последователи в цяла Европа).

През 4 век християнството става официална религия и в пределите на Римската империя, което оставя своето отражение и върху историята на Диоклецианопол. Градът става седалище на епископ и важен религиозен център, в който идват вярващи от близо и далеч. Това личи и от откритата раннохристиянска базилика, която археолозите датират към края на 4 и началото на 5 век. Днес в Хисаря има общо 13 църкви от 5 и 6 век, които показват как се е развивала раннохристиянската архитектура по тези земи.

Най-интересна е двукорабната базилика от средата на 5 век, която е построена в непосредствена близост до казармите на Диоклецианопол, които пък са разположени зад крепостната стена в южната и източна страна на града. В разкритите казарми е живял римски гарнизон, наброяващ около 600 войника.

Съвсем логично извън пределите на крепостта е разположено и гробището на Диоклецианопол. Част от некропола е гробницата на богато римско семейство, която е открита на 300 метра след южната стена. Гробницата е изцяло запазена и отворена за посещение след реставрация. Всеки, който има любопитството да прекрачи прага ѝ, остава впечатлен поне от три неща: дългият коридор, погребалната камера и римската мозайка на пода.

През 5 и 6 век градът продължава да разцъфтява, което личи и от още един интересен факт – в историческите извори от това време Диоклецианопол се споменава като третия по важност град в провинция Тракия, нареждайки се непосредствено след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

В периода от 5 до 7 век Диоклецианопол попада в границите на Византийската империя. В началото на 8 век красивият античен град е частично разрушен от аварските и племена на славяните. Така се стига до 9 век, когато в пределите на Средновековна България възниква християнско селище, което просъществува чак до 18 век. Това е времето, в което се полагат основите на съвременния град Хисаря. На арабски език думата “хисар” означава крепост.